Оригинален текст
Много отдавна и толкова някъде,
колкото много по сто.
Бяхме момчета щастливи приятели
то беше просто-живот.
Блесна звезда,после огън запалихме.
С песен гасихме жарта.
Песен избликнала,лудо политнала
с чудото на младостта.
Пейките паркови бяха ни острови,
с пясък от лунни лъчи.
Пясъкът с блясък,понякога с крясък
на пъдени сутрин очи.
Сънни площади,забързани улици
слънцето срещаха с нас
и канонади ,и водопади
от казано нещо на глас.
Нашите истини в спорове чистени,
бранехме с лък и стрели,
ето от тези стрели рикоширали
имаме вече жени.
Звън на кристал.После плачат площадите.
Пейките ронят сълзи.
Ние се радваме,пеем понякога,
пеем но по сами.
Блясва звезда,някой огън запалил е,
някой чака деня,
а във душичката жичката къса се
как отлетя младостта
Много отдавна и толкова някъде
сякаш през три планини,
има момчета те пак са приятели,
но с посребрени коси