Оригинален текст
(Капитана)
Исках да мога спокойно да ходя
по улици грешни, в спомени свити.
В желание днешно тогава да бродя,
а страници празни от щастие скрити...
Душата ми гладна за времето беше.
А имаше време, което да мине,
и имаше срещи, които за мен са.
На прелест аз знаех ще кажа "Спаси ме!".
И прелести идваха бурно и нежно,
заедно искахме всичко и нищо.
Отпивахме спомени силни, горещи.
"Ах, нека не свършва!" молихме скришно...
Всеки се виждаше силен, спокоен,
и все по-наблизо бе думата "свършило".
И бавно се сменяше всичко наоколо
и детството бягаше, години навършило.
(Боро Първи)
Не исках да спирам да мога с копнежи
да взимам със себе си прелест и лудост.
"Спаси ме" им казвах, облечен с надежда,
а имаше време и буря и хубост...
Светло бе нощем понякога в мен
и силно желаех да дойде деня,
да стигне до края си бързо във плен
на мисли, в които звездите блестят.
(Madmatic)
Често попадах в плен на невинност
целувки от рози в мен се топяха.
Ръцете протягах в мрака да мина,
да стигна , където всички успяха...
Често с ръката си топла ме галеше
сила, която и днес ме целува.
И само със мирис на чудо ме палеше,
не смеех да искам нощта да ревнувам.
(Явката ДЛГ)
Рядко във мене с пропастна сила
същата нежност дереше усмивки...
Усещах, че силно в мен се е впила
нейната тежка, но топла завивка.
С тогавашна сила днес се улавям,
че искам от прелест да бъда спасен.
От всичко случайно днес да направя
последен портрет от мен сътворен...