Гледай видеото
Оригинален текст
Намирам пак спокойствието си пред намачкания лист,
пиша писмо до бъдещето в края с кратък послепис.
Живях близко до ръба - там се чувствах жив.
Погребах миналото си и отново се родих.
Създавах името си, както грешник сковава кръста си
и просто по човешки се търсех на сек'ви места.
Срещах хора, които привидно споделяха същността ми,
но се оказа след това, че ме отклоняват от целта.
Творя на дълбочина.
Искам да благодаря на най-близките ми за търпението, и за любовта за това, че бяха с мен всеки път като се обърна
в онези дни, когато улицата ме погълна.
Живея за момента далеч от всяк'во мнение,
а средата ме превръща в нейно олицетворение.
Видях пъкъла веднъж през очите на мъртвеца,
тогава осъзнах думите на твореца.
Този, който създава с любов, а не с его
за който не е важен двореца, ами хора в него.
Този, който протяга ръка, но не за да си вземе.
Този, който живее вътре в теб и в мене.
Знанието е мъдрост, а мъдростта намира думи.
Човешката ни стойност не се измерва в суми.
Прозрението е врата, която отключваме с ума ни,
вдъхновението е цвета украсяващ същността ни.
Корените са дълбоки, стъблото ще издържи
готови да посрещнем всичко, което предстои.
Поемаме удари от вятъра носещ тежките ви думи,
опитвайки се да отклоните погледите от целта ни.
Дъждът не може да ни спре, дори да отмие следата.
Почвам отначало след кат' съм теглил чертата.
Осъзнай си първо грешките за по-добра представа,
улицата може да убива, брат, и да възпитава.
Ти сам избираш пътя, по който да вървиш,
да създаваш добро или всичко да рушиш.
Да казваш истината или да я премълчиш,
да предаваш приятели, или да ги спасиш.
Да дишаш и твориш, да признаваш кат' грешиш,
да прощаваш и да бдиш, да не спираш да вървиш.
Да обичаш природата като нейно творение,
да търсиш доброто и в най-лошото поведение
