Любими чудовища

ATILA:
В тъмнината дълбока, в зеницата на нощта
Бавно по стълбите слизам към тежка стара врата
Отдавна спи светът в малките часове огледални
Но мойте питомци в тъмницата са будни и гладни...

Чувам драскане на нокти, скърцане на зъби
И побиват като тръни тръпки... ахх, смехът им скърца и кънти
Откъртва купища от спомени, писъци в хармония
Пеят в хор-а на моя пандемониум

Отдавна ни държиш под ключ / казват /
Но този гняв ни ти е чужд / дразнят /
Каква е тази постна диета, в която лишаваш хищник от трупове на рапета?
Блъскат кошмари, нападат, вратата поддава

Глад неутолим, разпада мойта човешка фасада
Власт им дава тая тайна,
...ще полудея...
Орлин е само маска, Атила е зад нея.

Не пазя себе от тях, а вас
Затворих ги в моя собствен Алкатраз
Без тях не бих могъл да бъда аз...
Прости ми...

С теб ще нахраня моите чудовища любими

IMP:
Тук съм постфактум, след тишина във вакум
Не нося X-Factor, нося стар прякор
В стаята ти е празно, пак ли тръпка те поби
Скрит съм в мислите ти, първо там ме потърси

Знам за всяка слабост – наблюдавам те отстрани
Знам за всяка гадост, след която казваше „прости“
Привидни фигури в сенките таят
Тайни, които няма как да споделят

Помня страха, как нахлу в ума още като дечковци
Опрян в стената с летящ удар към лицето ти
Вътре в мелето си, но няма да търпим
Не си на някой син, сами ще трябва да се спасим

Знам, че понякога се плашеше от мен
Щот си тих и потаен, аз жив, но студен
Опитваше се да се скриеш, да не стане проблем
Обратно на това гледах как да го създадем

Притиснат от предразсъдъци губеше желание
Но връщах разсъдъка ти след всяко отчаяние
Не приемам поражения, важен е резултатът
Изправях те, когато не те държаха краката

Стрелката брои забързаните дни
Всеки крие в глава си сенки в мисловни крепости
Сам го потърси, скрито в невидимо леговище
Твоето любимо чудовище

WOSH MC:
Мозъчно сътресение — докарвам с едно изречение
WOSH не е музикално течение, а шибано паранормално явление
Смъртоносен пъзел
Всяка написана буква — престъпление
Моите думи убийствени – куршуми, от които просто няма спасение

Енергиен източник на страсти, електрическо напрежение
Любов, която не търсиш и няма логическо обяснение
Помня всеки абзац като преживяна добре изпитана болка
Знам какво е да нямаш въздух, но да си готов за нова обиколка

Моят живот протича бавно, като лента
Било им смешно, бате – I dont giva a FUCK… Im tha Joka
Едно стъпало – две… към тъмнината отсреща
Пламъкът в очите ми свети върху окървавената ми одежда

Стъпвам върху снежна покривка, но изтъкана от червена прежда
Главата се свежда — понеже е много гореща пеща
Последна надежда и точно преди да загасне свеща
Разбра, че любовта е много по-силна от всички опасни неща

Аз съм WOSH — не падам духом от техни вехти слова
Разполагам с мощ, която не може да се претегли с везна
В този ритъм три чудовища с идентични становища
Тва е гробищен парк за МС-та от тук до Търговище и повече

WOSH, ATILA и Импеца е забъркал каймата
Време е всеки паляк да млъкне, за да си чекне обхвата!

Не пазя себе си от тях, а вас
Затворени са в моя шибан Алкатраз
Без тях не бих могъл да бъда аз
Прости ми — тук съм с чудовищата ти, любими

Не пазя себе си от тях, а вас
Затворени са в моя шибан Алкатраз
Без тях не бих могъл да бъда аз
Прости ми — тук съм с чудовищата ти, любими