One the mic (2026)

Импа е мръсна класика, но пред мен няма диригент.
Улицата е мойта сцена, всички погледи са в мен.
Нямам смокинг и папионка, а черно hoodie и Timberland.
Рап в чиста форма, тва е нашия фундамент.
Класика, като бийт на Pete Rock от boombox.
Като кош в даскалото, с жълто jersey и Air Force.
Като блок с надраскан вход, но вътре пълен със живот.
Тука няма поза, синко, т'ва е чистия Hip-Hop.
Не сменям посоката, щом задуха нов trend отнякъде.
Ма гледам, че некви клякат, да не ги отнесе вятърът.
Разказвам истории, които ги няма на Reels във browser-а.
Не знаеш кой съм, питай баща ти за прякора.
Импа On The Mic, пак ше бъдем неудобният.
Не просим like в мрежите, да паснем на аудиторията.
Тва е за хората, без да търся причини.
Не съм спирал да го правя вече 25 години.
Знаеш, че се опитвам да поддържам тая сцена.
Бил съм пред хиляди, бил съм и пред няколко фена.
Проблемът е там, че общността е вече силно обезверена.
Няма стойност истината, отдавна е подменена.
Но ние пак сме по ъглите на тъмните преки.
Т'ва не е за всеки, който е бил там, веднага ше го усети.
Всичко е приоритети, ние сме новите поети.
Но не четете, за т'ва не сме приети.

И ся к'во?

Вече в нова ера, продължавам да катеря.
Тия разчитат на кариера с помощта на software-а.
Некъв се е излюпил вчера, а ми пее за далавера.
Ма G-то пълни памперса, като срещне офицера.
Алгоритъмът ме смята, че не ставам за тълпата.
Не мешам чалга с рапа, предпочитам чистотата.
Много копелета изгряха, но не помня имената.
Щот' им гасне звездата, кат' свещ на курва в ръката.
Не търся адмирации от профили без лице.
Т'ва тук е сметище, човешкото сменено с микрочипове.
На тоя синтетичен свят му тряя сърце.
Ма как да му го кажем просто, за да мое да разбере.
Всеки гледа да прибере, никой не мисли за цялото.
Успехът е пропорционален не на таланта, а на бездарното.
Празни умове, изгубени в дигиталното.
Ако това е пътя, предпочитам в локалното.
Нови копия, на копия създавам утопия.
Като епископия, за тия грешни разбирания.
Рапа е религия, ма тука е пълно с неверници.
Следват последици, няма кво да делим с тия скъперници.
Тва не е талант, че си станал наркоман.
Планът му е да пее на лапета, без срам, че е хвърлял грам.
Знам само единици, които пазят чисто знанието.
Т'ва е посланието, благодаря за вниманието.

Класика - не trend.
На улица - нов brand.
Сам съм си продуцент.
На сцената прецедент.
С мен ли си, God damn.
Всеки ден в лудницата.
Roof за публиката.
От тавана до улицата.