Гледай видеото
Оригинален текст
България плаче за синовете си,
България плаче за дъщерите си !
Не искам да повярвам на очите си,
но тук черно бели всеки ден минават дните ни.
И повечето в редове са в чужбина,
а други пък за кинти с дявола са във комбина,
мечти на две пречупени от някой друг са купени.
Нима годините напразно са загубени,политици лъжат,
народа е беден,гласуваш със надежда,остава среден.
Дилемата е кофти, но как да избираш да,
бъдеш роб до гроб или да имигрираш?
Говорят за промяна,промяната я няма,
огледай се наоколо все още сме в капана,
на собствената простотия затънали до шия.
Направо не издържам ще ги избия !
Припев:
От вътре ме гори,немога да заспя,
когато гледам раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ!
Немога да се примиря с това,а ти кажи,
когато гледаш раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ! (х2)
Посвещавам следващите редове на баща ми,
цял живот притиснат търсеше начин да ни нахрани.
Това са рани те никога не зарастват,
мечти за по-добро бъдеще който една по една угасват.
Татко, ще направя всичко за да се гордееш с мен,
омръзна ми този начин на живот,не искам да съм беден.
Наведен от системата,жертва на демократичен преход,
за жалост тук обещанията са безнадежден еход.
Боли ме като виждам как народната мелачка,
засмуква честни хора и цял живот ги мачка.
Обичам България, но май тя не ме обича,
като доведен син обръща гръб и от мен се отрича.
Немога да гледам как таланти умират от глад,
музиканти свирят за стотинки да си купят хляб.
Съжалявам, но за вас е, е средния пръст.
Управляват ни глупаци, а ние носим тежкия кръст.
Припев:
От вътре ме гори,немога да заспя,
когато гледам раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ!
Немога да се примиря с това,а ти кажи,
когато гледаш раните на МАЙКА БЪЛГАРИЯ! (х2)
Гледам със широко отворени очи,
не мога да повярвам,че живеем аз и ти в този ад в тази страна.
В този град нарочно ги рушат,адски ме е яд заслужават да заспят,
въпреки картината планирам семейство.
Разклащам камината мечтаеики за дъщеря и син,
децата ми на който давам топло детство,
да им покажа най-правилното нещо, израстнах сред хора който вече ги няма.
Бяха тук, но сега мира не им дава,
България е родина трудно да кажа държава, независимо от трудното живота продължава.
Правим невъзможното да останем устремени, обременени от отровнот.
С мойте хора и съмишленици гледаме да действаме, но без излишни приказки.
