Гледай видеото
Оригинален текст
Един ден мечта роди се в главата ми,
да бачкам това, което не бачкаха родата ми.
по клиповете само виждах я ,
за студиа говорех,
как минаха оттогава девет лета?
Ах, борех се, не е като да не съм,
от мазата тръгнал съм – докъде стигнал съм ?
Май само Господ знае,
обаче да се лутам, да,
това от всички вече твърдо се желае.
Но като изтървaна птица летя и
няма смисъл да се връщам
там, където съм бил
там, където главата съм си трошил
там, където сълзи съм пролял
и ден след ден минути, часове съм броял.
Има ли смисъл ?
Все задавам си въпроса шибан.
Има ли смисъл от това да си газен, да си свиван ?
Има ли, питам се, а, има ли смисъл?
А сега скитам се без никаква мисъл…
Напред вървя, в локви стъпвам, от яд цигара паля,
два пъти дръпвам, после изтръпвам.
„Иде време за жътва” – така вика дядо ми,
реколтата е слаба, щом въздух в гърлото засяда ми.
Давам си надежда, че това е само грозен сън,
обаче след два шамара аз съм още в него, а не навън.
Ясно, ще трябва да се дуелирам,
К’во да се пра’и, т’ва е пътят дето си избирам.
Аз дишам, значи че пея, значи че мисля, значи се смея,
значи че не вярвам в добрата фея, само си задавам въпроса „Защо живея ?”
Да се върнем на темата,
та въпросът беше дали имам нужда да се боря
щом вече се опарих и болеше ?
Щеше ли да стане по-добре, питах се,
докато зъл поглед ме кълнеше.
Смешен, изглежда пейзажът пред мене,
щом всеки се натиска да е първи,
чак пада на колене,
аре бе, такива са ми ясни,
минах по този път, познавам го прекрасно,
а сега оттука драсни.
Не ти редя думи колкото да се хваля,
искам да ме чуеш, интереса да ти запаля.
Съдбата ме въргаля,
тя е силна, нищо не мога да направя,
глупости ли да разправям, за да се славя ?
Не ме задържай, не искам да се бавя,
трябва още да се бяга,
за всички това е очевидно.
Копеле, ревнив съм към музиката
и когато я разваляш ми става супер свидно.
Аз дишам, значи че пея, значи че мисля, значи се смея,
Значи че не вярвам в добрата фея, само си задавам въпроса „Един ден мечта роди се в главата ми,
да бачкам това, което не бачкаха родата ми.
по клиповете само виждах я ,
за студиа говорех,
как минаха оттогава девет лета?
Ах, борех се, не е като да не съм,
от мазата тръгнал съм – докъде стигнал съм ?
Май само Господ знае,
обаче да се лутам, да,
това от всички вече твърдо се желае.
Но като изтървaна птица летя и
няма смисъл да се връщам
там, където съм бил
там, където главата съм си трошил
там, където сълзи съм пролял
и ден след ден минути, часове съм броял.
Има ли смисъл ?
Все задавам си въпроса шибан.
Има ли смисъл от това да си газен, да си свиван ?
Има ли, питам се, а, има ли смисъл?
А сега скитам се без никаква мисъл…
Напред вървя, в локви стъпвам, от яд цигара паля,
два пъти дръпвам, после изтръпвам.
„Иде време за жътва” – така вика дядо ми,
реколтата е слаба, щом въздух в гърлото засяда ми.
Давам си надежда, че това е само грозен сън,
обаче след два шамара аз съм още в него, а не навън.
Ясно, ще трябва да се дуелирам,
К’во да се пра’и, т’ва е пътят дето си избирам.
Аз дишам, значи че пея, значи че мисля, значи се смея,
значи че не вярвам в добрата фея, само си задавам въпроса „Защо живея ?”
Да се върнем на темата,
та въпросът беше дали имам нужда да се боря
щом вече се опарих и болеше ?
Щеше ли да стане по-добре, питах се,
докато зъл поглед ме кълнеше.
Смешен, изглежда пейзажът пред мене,
щом всеки се натиска да е първи,
чак пада на колене,
аре бе, такива са ми ясни,
минах по този път, познавам го прекрасно,
а сега от тука драсни.
Не ти редя думи колкото да се хваля,
искам да ме чуеш, интереса да ти запаля.
Съдбата ме въргаля,
тя е силна, нищо не мога да направя,
глупости ли да разправям, за да се славя ?
Не ме задържай, не искам да се бавя,
трябва още да се бяга,
за всички това е очевидно.
Копеле, ревнив съм към музиката
и когато я разваляш ми става супер свидно.
Аз дишам, значи че пея, значи че мисля, значи се смея,
Значи че не вярвам в добрата фея, само си задавам въпроса „Защо живея ?”