Мир

Войните не спират, кой от кой по-голям,
всички напират и грам не ги е срам,
а колко в нужда стоят си там,
колко загиват, заради алчен план,
смятай...човека колко е разбран,
че си мисли, че няма таван,
затворил е длан, ако му дам,
все някой го вижда, не е просто сам! [x2]

Хиляди години са изтекли
и продължават да текат,
нещата до тук са се свлекли,
на един и същи език говори умът.
Иска злато, иска могъщество
и неща все в това естество,
а човекът е направен от едно тесто,
черен или бял - все иска добро место.
Всичко е нормално, реално,
погледнато глобално, вече мислим дигитално,
на някои места е брутално,
но това е баланса буквално.
Виждаш ли...света потънал и тих,
щото аз такъв поглед открих
и от него се вдъхнових,
музика направих и в нея се вселих.
Забих поредните си думи в куршуми,
стрелях напосоки и вятъра зашуми,
наум и на сърце засвириха струни
и в мене нещо се разбуни.
Исках да бъда обичан от всеки,
да проправям леки пътеки,
да се слея с облаците меки,
да нося светлина по тъмните преки,
но, уви...материята ме задържа
и понеже съм небе ше продължавам да се пържа,
има хора, които едвам издържат,
чудят се как двата края да вържат.
И крадат, убиват и просят,
заради пари, вина цял живот носят.
Вярно е - Бог прощава,
но докато се научим, все така ще става.

Войните не спират, кой от кой по-голям,
всички напират и грам не ги е срам,
а колко в нужда стоят си там,
колко загиват, заради алчен план,
смятай...човека колко е разбран,
че си мисли, че няма таван,
затворил е длан, ако му дам,
все някой го вижда, не е просто сам! [x2]

За всеки, който търси, намира,
дори това да му отнеме години,
човека прозира, щом се нервира,
стига до грешки и в тях се навира.
За всеки, който търси, намира,
надеждата времето компенсира,
човека постига друг да го аплодира,
а тази земя не спира да вибрира.
Тука варира кой кого бомбардира,
един еволюира, докат друг деградира,
а ти на къде си, избираш по баира,
всички искат да гледат сеира,
но извира зло и се простира,
душите убива да доминира,
чудя се...защо ли го има,
след като всеки доброто взима.
Карай...един ден ще ни стане ясно,
като отидем там, където всичко е прекрасно,
тук си остава ужасно и опасно,
не, бе, красиво е, но не е съгласно.
Водим се от велики умове,
от хора с признато реноме,
и пак на къде?
Добре, че са те.
Светът ще поеме гените на гениите,
а останалите са по кабелите пред камерите.
Спасява ли те? И ми писна от тия от хамавите
и с думи пращаш ги под камъните.
Да ти кажа честно, цял свят там да е,
кой в огъня, кой на небе,
кой се е гушил без да даде
и кой от Божия любов ще реве...

Войните не спират, кой от кой по-голям,
всички напират и грам не ги е срам,
а колко в нужда стоят си там,
колко загиват, заради алчен план,
смятай...човека колко е разбран,
че си мисли, че няма таван,
затворил е длан, ако му дам,
все някой го вижда, не е просто сам! [x2]