Гледай видеото
Оригинален текст
Ако си настроен да слушаш само рап фрази,
по-добре този звук далеч от тебе да се пази,
тръгвам по път друг, той тепърва ще се гази,
човек го гонят само няколко зарази...
Първата: готов да лази, за да няма проблем
и вместо усмивката, парите гледа да са му шлем,
аз търся другото в мен,
това, което не играе само роля на модем.
Потеглих вече, а ти там ли ще стоиш?
Животът не е само злато, че монети да броиш.
Стъпвай смело, човече, недей да се боиш,
нима не искаш ти напреде да вървиш.
Виж, недей да си противоречиш,
смисъла не е в това какво ще наследиш,
а дали огън ще запалиш и над него ще бдиш
и на всичкото това...ей така ще загасиш.
Нов свят - красив изглежда,
но уви, с красота дори
в капан плячка се отвежда.
Знааай - очите по-големи са от стомаха,
не виждат за помощ, когато се ръкомаха.
Иначе отдалече пръстен засичат,
с последни сили тичат
само да се кичат,
времето на две разсичат,
защото време го наричат,
а най-обичат в чуждо да надничат.
СПРИ! Вярно - светът е такъв,
по-силен си от всяка мъка и всяка кръв.
Това са неща, които и ти притежаваш
и само ти на другите ги даваш.
Не е ли така? А в теб няма ли добрина?
Как да си добре, когато не чувам добра новина?
Разказ първи, а не песен,
за това как Земята бавно върви към своята есен.
И нали измерваме нещата под небето...
Въобще всичко измерваме, затова ще ти го кажа така:
Все пак има още малко време,
толкова години, грубо казано, изгнили плодове береме,
роден е този, който не знае думата "бреме"
и сега щастлив посява семе след семе.
Дали ще възприемеш
точно това
или ще задремеш,
вместо да вдигнеш високо глава.
Все ти е тая, нали?
И после ела и ме питай защо не ти върви...
Отстрани, знам, винаги е лесно,
не храня никой, а сипвам деликатесно,
забравяш кой си, да, не или yes, no,
аз съм си аз и това е честно!
Слухова терапия без изчезнал механизъм,
красива утопия, ти си в нея натуризъм.
Това, което всички викате му катаклизъм -
за мен е просто човешки канибализъм.
И трябва да бягам от хората, вместо да говоря с тях,
само като ги видях, извърших грях,
доста дълго мълчах, сякаш ме е страх,
но сега избрах думите ми да не са само прах!
И събрах всичките си мисли накуп,
изиграх всевъзможни ходове, бях груб.
Някой прозрение за спасение получи,
а тогава вдъхновението от мен започна да се учи.
Обърнах процеса с моята намеса,
интереса си хареса всеки ден да гази стреса,
житейска пиеса, а героите къде са,
лошо, но света се е превърнал в жълта преса.
А по принцип света може да е по-красив,
та нали ние го създаваме.
Предлагам ти да дойдеш с мен
и да видиш моя свят.
Светът на мисълта!
Малко по малко отново почна да цъфти
и двама сме на тази Земя - аз и ти,
сякаш от съня ми всеки детайл се роди,
това е приказка, така че смел бъди!
Тук Слънцето на света не вреди
и всяка вечер виждаш, ти, звезди.
Когато дъжд вали, топло е винаги,
а пред очите ти показват се две дъги.
В главата ми това е моята страна.
Кажи ми, че те кефи, кажи ми "да"!
Виж, че всичко е щастливо и просто,
ненатрупано, а диво като Райски остров
и за всичките живи неща, а те са доста,
мисълта ми между истинския свят е моста.
А ти си госта, ще те накарам да си добре,
устата затвори, говори ми със сърце,
когато искаш нещо, то ще ти се даде,
в мечтите съм добре, така че нека да подложи дайре.
В синхрон дишам с всичко живо,
усмихнатите хора за мене са гориво,
прекалено буден пак, виждам сънливо,
тук е красиво, а навън фалшиво. [ x4 ]
Настъпи момента, в който аз ти описах моя свят и моето виждане,
а сега ще ти покажа как се стремя към всичко това.
И вече ти показах моя свят,
духовно вдигнат,
така че викай ми "брат",
нека да ни стигнат
хората, които са назад
да се вдигнат,
още път ни чака до музикалния ми град.
В едно купе ще пътуваме (o ye),
едно и също ще чуваме (o ye),
ненапразно се вълнуваме (o ye),
виждаш ли как само с мисъл танцуваме? (тихоо)
Нека чуя влака как трака,
бяга в ритъма на ragga, даже грам не чака,
както не чака онова, което тиктака,
тръгнахме май, в главата ни е сака.
Всичко наред е, вече се движим
и за музиката трябва да се погрижим,
когато удари ритъм точно като riddim,
отново отблизо облаци ще видим!
Искай, мечтай, питай и знай,
викай до край, че си в рай,
усмивки раздай, за тях не си трай,
може да си навсякъде, само го желай!
Малко остана от пътя, който хвана
и филма е в главата ти, а не на екрана,
това е начина да се измъкнеш от капана,
историята искам от всеки да е разбрана!
Но кажи ми този, който лесно разбира
без грешка правилния път намира
и нека моя поглед да го фокусира,
такава мисъл в главата ми не се побира,
еволюира, този в ръката с лира,
лирика носи и с нея прожектира,
живот скицира, кат' рапира го тонира,
за да бъде в очите ти цветен ефира.
Не говоря напразно, а просто разказвам,
безобразно е, когато всички гледат омразно.
Не е по-добър погледа ми, 'ма пък е различен,
под чадър скрил съм това, което обичам!
...
Сменят се сезоните, няма защо да ги гоните,
те така и така докосват ви през броните,
част от дървото стани, разпознай се в клоните,
осъзнай, че промяната идва първо от йоните.
Смирен, поглеждам пътя водещ пред мен,
благодарен поглед и разбирам защо съм роден,
с една цел - да видя как някой се усмихва
и злобата изчезва, като първо притихва.
Какво става, за Бога?
Аз ли странен съм?
В това тревога
няма, знам, че мога да съм само сън.
Дойдох да запечатам разказа в сивия ти диск,
дори да има риск да остане от тебе навън.
Стъпвайки тежко, дано уреждам си живота,
как ще съм бесен, като аз съм само едната нота,
товаря от другата страна, слагам на везната
и тогава идва баланса и променя нещата.
СТОП! Никой не разбра...
Така ще ти го кажа:
следвай истината между твоите ребра!
Странно, когато бързаме сме вързани,
а хладно е около нас, защото не сме свързани.
Общоприет патент, не е нужно да си агент,
за да разбереш, че от цялото си само елемент.
Изходът е друг,
а аз вървя към него,
прехода ще ме направи луд,
ако нося мръсното си его.
Така, че в коооша! Нека се хранят и малките,
моля, без лъжи, щото себе си будалкате.
Гъмжи от алчни очи,
а къде е изгодата,
има безсмъртни души,
не безсмъртни хора в природата.
Времето настъпи, аз само мигнах,
вдигнах се и до извода стигнах.
Симфония, да, всичко е симфония,
един е диригента, за да сме в пълна хармония. (x5)