Гледай видеото
Оригинален текст
Страхът първи срещаме в живота,
с плачевна нота светът открива се за нас,
чудо къде съм, може би друг съм, но добре съм!
Екрана е черен, не помня к’во беше преди час.
Оглеждам се ще трябва да порасна!
Да се напасна, сред тези хора,
без да ми е ясно кога ще угасна!
Гонен от умора, по пътечка тясна.
Стените да съборя, заради гледката прекрасна..
Дай ми опора Боже, не може да не може.
Напред вървя, а виждам има още.
И този звук, лее се като вода.
Покрай каменни лица минавам..
Защото знам…
Един ден всичко ще свърши…проблемите…
Един ден всичко ще свърши…гладът…
Един ден всичко ще свърши…войната…
Един ден и това ще свърши!
Знам…
Всичко ще свърши…тъмнината...
Един ден всичко ще свърши…без парата...
Един ден всичко ще свърши…
Един ден и това ще свърши!
За миг се изолираш, малко светлина в тъмен свят намираш,
но не естествено, нали ги протестираш.
Пак да се върне онзи мрак,
където посредствено някой друг дублираш, имитираш!
Тялото трепери, но не е на батерии, хъъ
виж всички живеят с някакви критерии.
Щастливи да са тези, които техния път намерят.
И нека силата да е с тези, които се катерят.
Глупости на търкалета, това ли ти е рап куплета?
Разума ме пита, готов да лепне етикета.
Писна ми, ще се движа дори невидим
Споко ще внимавам, някого да не обидим.
На всяко нещо края, е на всяко нещо рая.
И това ще отмине, виж аз добре го зная.
В мен човешко отношение, във възход и падение.
Без значение, имате или нямате мнение.