Оригинален текст
И си казАл: " - На прав съм път!"
Надигнал го за трети път!
И се забравил: пил-пил-пил -
почти шишето пресушил!
И се почувствувал готов,
да слави Господа с любов!
И се изправил пред амвона!
Изгледал с две очи салона
и извисил гръмовен глас!
На много служби бил съм аз,
но тука - трябва да призная -
такова зрелище не зная!
То беше Божи гняв и сила!
То бе Харибда, беше Сцила!
Огньове, гръмове, стихии,
библейски притчи, чудесии!
Иконите се съживиха!
Светците се разединиха -
едни ушите си закриват,
а други хитро се подсмиват!
И непорочните светици,
с искрици в кръглите зеници
и непокорство във очите,
а-ха да слязат от стените -
готови долу да се спуснат,
но нещичко да не изпуснат!
А Сатаната! Той през кръста
от яд и злоба ще се пръсне,
че кротките енориаши
така неистово се кръстят!
А, на владишкия чердак,
владиката - суров и благ,
е като закован, изваян.
Какво си мисли той - не знаем -
ни кима в знак на одобрение,
нито излъчва възмущение!
Прибрал се в своята обител
и праща клИсаря-вестител:
свещеникът да се яви,
оценката да му яви!