Оригинален текст
Ще бъда една приказка слязла,
завидяла на Бъдното на Зората,
приседнала до Онази, Която...
Ласкае своите мисли
да няма дни мрачно-сиви,
подгонва и зимния студ
във лято да се превърне напук.
Уж на "ти" е с нашепващи думи,
а в книга сбира ги трудно,
с тях редом иска все да върви,
Онази приказка да сътвори...
... И с дъх ангелокрилен
мигновението да открие...
... Че по-малко пуст е Животът
и по-обична... Онази, Която...