Оригинален текст
Всеки ден е различно блед
в Огледалния свят.
Пиши рими без смисъл поет
и измъчва го глад.
Уж би трябвало да лети в висините,
но коремът му вика "Пълзи".
Всеки страх е сянка във дните
на бъдещето и тези преди...
В сив кабинет, сиви хора,
решават чужди съдби,
а под прозореца разстрелват на двора
илюзията скрита в мечти...
А поетът почувства куршума
и изпита за миг облекчение.
Време беше за последната дума -
Напиши я ти - Моята е... спасение...