Оригинален текст
Просяк, пред врата от скъпоценности
облечен в дрипи, и с каскет съдран,
стои и чака там от месеци,
дори и от години... тъжен, сам...
Зад нея чуват се наздравици,
ечат пиянски песни, гласове,
и смеят се невидими красавици...
Така отлитат даже векове...
А златото все по-яростно блести,
и под вратата стича се червена пяна -
От вино може би? Не, на кръв вони!
Изглежда няма как да бъде спряна...
***
А той, окъсан страж, от другата страна,
със болка гледа я, и моли се за тях -
Разделя ги една единствена врата,
а всъщност... вечност в нея аз
Вратата е измислил самият Сатана.
А Бог я е монтирал и после - украсил.
Лукавият покани пише и праща ги на ранина.
А по тъмно - Бог записва, вътре кой е бил.
Часовият пред Вратата е самото Време.
И чака струята червена да стане на река.
Тогава идва друго Време - поста му да вземе.
Така се сменят Време с Време пред несменяема Врата