Оригинален текст
Тъй скоро двама ще препуснем,
по вятъра сред първите лъчи
и нека Правда тържествува.
С надежда все напред! Лети!
А моите врагове беснеят, колят,
с омраза, дива ярост, точат те лъжи,
спотайват се под маски на икони,
а само корист тегне в мрачни им души!
За слава аз не мога да воювам.
Победа няма във кръвта пролята,
но никой мен не може ме принуди,
покорен тъй, да приведа главата!
Печална прах дори да ме покрие.
Последен миг! Високо вдигам Любовта!
Сърцето чисто няма веч да бие,
но пълно с мир, прегръща вечността!