Оригинален текст
Седя си тук, във ъгъла на кръглата чиния,
и някак си замислено кибича
безумно влюбен във една филия,
която само себе си обича.
А аз какво ли не съм преживял
със цел единствено до нея да се доближа...
През огъня на адът от тигана съм минал,
и смес божествена е в мен от куче... и овца...
Но иначе агент съм под прикритие.
Със етикет гордея се, че съм говеждо...
А миг на мен дори не спират се очите й,
но във сърцето ми гори последната надежда!
Когато озова се в челюстта
на този, който ще ме изяде
аз зная, че до мен ще бъде тя.
Съдбата двамата... в едно ще събере...
А по нататък пътят ни е ясен
и изходът му скромно тук ще скрия...
Очаквам вилицата, а живота е така прекрасен,
щом в челюстите му съм със любимата филия.