Оригинален текст
Сиво е. Дори не сиво! Черно.
Тук адът слезе и остави отпечатък,
а щастието отиде си безследно.
Покрива пепел тъжния крайбрежен пясък.
А къщите, преди уютни домове,
сега са само въглени от спомени.
Трагедията бъдещето им отне
със алчните си зъби огнени.
А колко хора станаха на пепел,
напразно търсещи сред пламъците път -
Отне животите им аленият скалпел,
жадуващ за човешка плът.
Дори морето, последното спасение,
оказа се коварно, подло и зловещо,
и като хищник смъртоносното течение
взе кървав данък в тон със адовите пещи.
Това е. Думите понякога не стигат,
изгарящи в искра, удавени в сълза.
Дори най-мъдрите това не го разбират -
Как може мъка толкова да побере света?
Единствено в това е светлината -
на страдащите да се подаде ръка,
да си помагаме взаимно на земята,
човешкото във нас да е... а не във пепелта...