Оригинален текст
Уморих се. Не искам да бъда
все различният вечен самотник.
Тежко бреме е мойта присъда -
По-добре е да бъда негодник...
Да съм хлъзгав, да гоня до края
само своята сладка изгода,
като хищник да грабя от пая
с кръв студена роден по природа.
За какво ми е тази чувствителност,
тази съвест, която ме спъва?
Те са чужди на всяка действителност,
съвестта... пет монети не струва...
С нея лихви не трупаш във банката,
само заеми плащаш просрочени.
Губиш се на живота в мозайката,
търсиш цвете... а всъщност си в кочина...
А до теб наредени касапите
те обрязват до кокал на живо -
Добротата е болест на слабите,
злите хора... живеят щастливо...
Тъй си мисля понякога вперил
погледа си в порочната схема,
дъвчещ порция поредна от пепел,
или пишещ... бездарна поема...
Гледам калните как все успяват,
път напред си проправят с зарази,
идеали в краката им падат -
Май успех се постига... с омрази...
Със измами, с двуличие, с кръв,
с безкомпромисна алчност, с поквара,
с егоизъм в това да си пръв -
Няма място за милост и вяра...