Оригинален текст
Усмихнат винаги, с небрежен чар,
ловуваш плячката си в нощите безсънни,
а сутринта последният ти дар
е споменът във женските очи бездънни.
До тях леглото вечно ще е празно
дори съпруг, любовник там да е,
че хванаха от теб бацил заразен
и той нахлу във тяхното сърце,
и го погуби някак си от скука...
Или дори във взрив от суета...
Поредна жертва хвърлил на боклука
ти продължаваш своя лов в нощта
за нова плът, за нова нощ на ласки...
А после нова сутрин, пак изчезваш.
И твойта красота е само маска -
ти Слънце си, изгряваш и залязваш,
за да не изгрееш никога отново...
Да, Слънце си, но от вакуумиран мрак,
и светлината твоя е отрова
за женските сърца, за любовта...
Убиец си, но не го осъзнаваш.
Не умъртвяваш само че плътта -
жените просто... без сърца оставяш...