Оригинален текст
Лято е, а на мен ми е студено.
Сърцето ми е напълно вледенено.
Ужасно нещо е самотата,
мрак обсебил ми е душата.
Едно много нахално зло
се е настанило в моето легло.
Очевидно, май не иска да си тръгне.
Казва само, че тъпкано ще ми го върне.
Това е твоя призрак, нали?
Окей, ела и ме довърши.
Сякаш малко ми беше това,
че не ме оставяше да спя през нощта.
Всяка нощ в съня ми идваше,
будеше ме и си отиваше.
Аз оставах буден до сутринта
и броях всяка пролята сълза.
1 162 827… Малко е, нали?
Ела и дъха ми спри.
Не пускай, стискай здраво.
Докато мога ще ти казвам „Браво“.
Не ме жали, няма смисъл.
От живота сам съм се отписал.
Не живея, аз просто съществувам.
Много рядко на човек се преструвам.
Давай. Искам в твоите ръце
да спре моето проклето сърце.
Удряй и не ми прощавай,
за моята смърт не съжалявай.