Оригинален текст
И ей го попчето смирено,
изправено като вретено,
напълно вече изтрезняло -
изглеждало все още цяло
и на краката си стояло,
ала готово да се срине,
да се разпадне и загине!
Владиката започнал благо:
- Е, чедо, много ми бе драго
да чуя славното ти слово!
И от сърце ти казвам "Браво!",
ала и ти си кАжи право:
какво така те вдъхнови?
Защото, в многото ни дни,
такава бляскава прослава
към Господа и толкоз хули -
към Дявола - не бяхме чули!
Семинаристът си признал:
- Зъл страх ме беше обладал,
затуй посегнах към шишето
(случайно беше зад пердето),
и две-три глътчици изпих,
но над страха си не надвих.
Надигнах втори път шишето -
усетих смелост във сърцето!
И си казАх: "- На прав съм път!"
Надигнах го за трети път..!
И се почувствувах готов,
да славя Господа с любов!"
- Следих с внимание голямо
аз твойта проповед. И само
пет малки грешчици открих.
И грешките ти са такива:
Адама Ева изкусила
със ябълка, а не със слива!
Исуса Юда е предал,
а не - да го е таковАл!
След всяка тропа се повтаря
"Амин, дай Боже!" Не - "Наздраве!"
*
На булките - да го целуват -
не трябва пенис да се дава,
а само кръст им се подава!
*
И от олтара се излиза
изправен, както се и влиза -
а не с пълзене на колене!
Тез грешчици не са големи.
Узнах причината за тях,
затуй не ти ги тургам в грях!
Теб с глас, със стан, със дух и сила
природата те е дарила!
И имаш моя благослов!
Ти за свещеник си готов!
....
Амин, дай Боже! Бог да дава
и нас така да оценяват:
и десет грешки да допуснем,
годината да не пропуснем!
А "Странджанска..." дорде се лее,
и таз поемка да живее!