Оригинален текст
Попийвах си кротко отвън, до сейванта,
и мезех със крехка сланинка.
Подканях съседите /нихната мамка/
да дойдат, да станем дружинка.
Един ми се цупи - било му студено.
- Студено е - рекох му - зима.
Нали за това ще ти сипя червено,
че лятоска няма да има.
А другият пазел жена си. Говедо.
Свадливата кой ли я иска?
Ей тая да тръгне сама по гезмето,
народът от ужас ще писка.
Пък Герги примигва ми - мишка у трици:
- Виж, комшу, жената е болна.
В студа понастинали двете и цици,
ще дойда подир, ако смогна.
- Кви цици бе? - викам - Че тя нали няма?
Нали виждам колко е плоска.
Подплънки си слага - оптична измама
да лъже мераците хорски.
Народът, ви казвам, тотално се сбърка
и даже софра го не блазни.
И всеки в дома си потайно си кърка,
попържва зловещо и... мрази.