Оригинален текст
Отхапах парче от залеза
(просто бях гладен...)
пропуснах часа си за психоанализа,
резултата излезе - до лудост нормален...
Пресуших морето във чашата бирена
за да намеря... потънал кораб пиратски...
а една улична котка ме погледна обидена,
че не бях разделил мезето с нея по братски...
Бях брадва, която удряше себе си,
и впивах зъби във своето тяло.
Сега съм покрит с ръжда и със белези -
Завивам спомените си със старо одеало...
И продължавам по пътя си без посоки да спазвам,
просто крача презирайки всеки компас!
Слушам дърветата и с звездите приказвам,
но говоря им... само без глас...
Търся нещо, а самият не зная какво,
но знам, че щом го открия
ще разбера веднага, че това е точно то -
Аз съм мир, въплатен във стихия...
*****
Отново съм гладен и чакам утрото
за да опитам, какво е на вкус.
А дотогава, във плен на изкуството,
танцувам с Луната най-нежния блус...