Оригинален текст
В нощите сред сънищата скитам,
не моите, а чуждите такива...
Емоцията искам да опитам,
и в тях... какво ли не откривам...
Копнежи по отминалите дни,
любовни ласки (толкова греховни...)
И тътена от сбъднати мечти,
и грохота на камъни надгробни...
Страдания от скрити, тъмни тайни.
Видения абстрактни, непознати.
И ароматите са тъй омайни
на сънищата, и луната...
В сънищата чужди скитам,
но своите все не мога да открия...
Смутен, понякога се питам -
Дали не съм чужд сън... аз самият?