Оригинален текст
Разплитам алената дреха
на голата човешка суета.
Безумието е липсваща пътека
към премълчана песен в любовта.
От остриетата на скалпели убийци
омесвам стенеща кайма за скара.
Гощавам с нея дяволите - тасманийци,
със питие във чашите... от мъртва вяра...
Бездомните ми мисли търсят смисъл
в написаните вече два куплета.
Но аз отдавна тях съм ги отписал
и подарил на канибали - псета.
Недей търси и ти във тях такъв!
Откриеш ли, това ще е заблуда!
А в моите вени вече няма кръв,
единствено лети... изгубила се пеперуда...