Оригинален текст
Не, ти не знаеш
какво със мене праеш.
С държанието си хладно
съсипваш ме бавно.
Поглеждаш ме зловещо
и става ми горещо.
Като изпушена цигара
всичко в мен изгаря.
Гори, боли. Не спира.
Любовта ни с теб умира
болезнено и гадно,
а можеше да е плавно.
Ако не днес, утре. Аз зная:
Все някога ще дойде края.
Просто не исках толкова бързо да е.
Не исках, да, но както и да е.
Номера ти набирам.
Не, чакай! Спирам.
Няма смисъл да го правя,
по-добре да те забравя.
Ти знай, че всеки ден
болката ще бъде с мен.
Ще те помня със това,
че превърна ме в развалина.
Теб ще забравя, но делата ти как?
Тях ще ги помня. Да и още как.
Ще те помня вечно, запомни!!!
Целия ми живот ти разруши.
Крещя, по улиците падам
и случайни хора нападам.
Лош ли съм? Питам ги тях.
Да обичаш май е грях.
В миналото няма да се ровя,
но знай – ще те помня.
Това, което ми причини
дано никога не го изпиташ ти.