Оригинален текст
Седиш на бара, а всъщност си далече
и във времето, и във пространството.
Усмивката ти е във друга вечер,
оплетена си от Луна и тайнственост.
Там ти си на една голяма сцена
и публиката е пред теб в екстаз.
От блясъка сама опиянена
влудяваш се от бликащата страст
(как бих искал да бъда там и аз...)
и падаш ти пред нея на колене.
Тъй, както тя е паднала пред тебе...
*****
Сега си тук, а всъщност там остана
завинаги, сред блясъка на славата...
Така в годините остана неразбрана,
а нея разпиля я цялата
на времето тиктакащия ритъм...
От питието ти аз искам да опитам
макар, че те видях ти как го взе
от двама влюбени,
и никой не усети.
Сега искри то в твоите ръце
макар, че в него има малко пепел...
Отпиваш леко, даже предпазливо
(от друго време си със своята култура...)
И пиеш тъй ефирно и красиво
от своето шампанско... с вкус на пура...