Оригинален текст
Върху камарите от уличен боклук
кръв се лее от всеки улук,
от шахтите излиза пара -
Мирише на изгоряла вяра...
Тротоарите са павета от кости,
дърветата са демонски нокти.
Пише стихове дух на поет
на масата си... кофа за смет...
Всяка къща е вечна тъмница,
няма даже и сянка от птица,
лудостта в огледало танцува,
а пък злото... с доброто пирува...
И се смее нощта иронично,
черни дупки клюкарстват цинично,
вятърът милва с ръце от стъкла
последната плът, по човешки ребра...
***
Поета завърши последната строфа,
целуна любовно своята кофа,
изплете въже от лунни лъчи,
и може би още... на него виси...