Оригинален текст
Сърце във себе си събрало
вселени мрак и празнота,
изтласква не кръв, слуз във тяло,
дарено със съвършена красота.
И кой да предложи, че то крие
сърце с изтекъл срок на годност?
Парче месо, което гние,
лишено от човешка стойност...
А тя е тъй прекрасна и желана,
но съжалявам всеки в нея щом се влюби -
Накрая той ще е една открита рана,
защото тя със смях ще го погуби...