Оригинален текст
На Средна гора сред гористия рай,
във приказна нощ, във средата на май,
на горска полянка излезе сърне.
То беше родено за радост, но не -
във тъмната сянка ловец се бе скрил,
олово във черната цев притаил.
Цевта като огнена пещ изгърмя.
Гърмът й зловещ над света прокънтя.
Оловото в крехката плът се заби,
достигна сърцето, сърнето уби.
И малкото, кротко, невинно сърне,
паднА на земята, подви колене.
Звездица в окото му влажно изгря.
Сърнето потръпна и кротко умря.
Луната, зад своя копринен воал,
смъртта му видя и заплака от жал!