Оригинален текст
Когато ме нападнат мисли черни,
изпадам във униние безмерно,
пропадам във бездънни грозни бездни
и всичко вътре в мене става черно.
Когато ме разяжда отчаяние,
се чувствам като в гробищна могила,
сълзите ми са ножове мълчание
и нямам в тялото си и в душата сила.
Когато ме разкъсва мъка адска,
в часовника си виждам гилотина -
Тогава вземам своята тетрадка
и пиша стихове... с надежда да ми мине...