Оригинален текст
Безброй от векове бе мракът сам,
потънал във тъга от мисли черни -
Един ненужен никому титан.
Еоните се влачеха мизерни...
Напразно търсеше във своята безкрайност
да види друг, но всичко бе напразно...
Светът му бе сърце отчаяно,
макар без плът, от тъмнина и вечно празно.
Тогава един ден просто се разплака,
учуден, непознаващ даже и сълзите -
А те превърнаха се в светлина сред мрака,
така от мъката... Родиха се звездите...