Оригинален текст
Към бъдещето нямало врати,
че крие своите тайни най-ревниво
готово всеки поглед да сломи,
готово в свойта ярост да убива...
Лъжа - Знам, има и такива
които то не може да убие!
Пред него, пред поета, то не скрива
това, което иска да покрие!
Безсилно е пред Музата му то,
дори и със моща си на титан!
Но всяко нещо има си цена -
Роденият поет е вечно сам...
Той вижда със различни сетива
от тези, на останалите хора...
Живее, но не само чрез плътта,
а част от него, слива се с простора!
От вечността частица в него има,
и сам е част, от вечното и тяло.
Той същността и някак си разбира,
защото е със нея едно цяло.
Във него има много от живота,
но също много има от смъртта,
и много често повече е злото
в живота му, а малко любовта...
На другите обича да помага,
но сам за помощ, никога не моли...
Осъден е той вечно все да страда
макар и с боговете да говори.
Душите той на другите познава,
но неговата никой не разбира,
и често е покрит приживе с слава,
а в бедност и мизерия умира...
Такава е съдбата на поета -
свободен, но на Музата си роб!
Съдбата му със вечното е слята -
безсмъртен е, дори и в своя гроб...