Оригинален текст
Английски сноб
(дори не лорд изкукал)
избира си нов роб
и гледа стоката със погледа на бухал...
Не живи хора,
а безгласни букви
строени в двора,
като стари тухли,
пред него коленичат.
Щом плаща им мизерно
ще го обичат,
и на бялото... ще казват черно...
Партида стока -
сомалийци, мексиканци...
Презрително ги препикава и булдога,
но спира се пред дивите балканци...
Горд собственика му ги гледа
и се чуди -
Пред него със усмивка бледа
стои жена със арфа.
Свири нежна ария.
И той, далечно копеле на графа,
разбира, че е от България.
С две висши, интелект -
Избира я. Изглежда му надеждна
за бъдещия му проект.
Към другите дори и не поглежда...
Към къщата си (в крайния квартал)
я води във очите със погнуса.
Дали търговецът не го е пре... цАкал?
Но все пак млада е и руса...
Висшистка. Работа ще свърши
със интелект и със разбиране.
А другото? Нали щом му е вкъщи
няма нужда вече и от онаниране...
*****
С две висши, идеали и мечти,
робинята старателно се блъска -
Каквото каже господаря със очи
почиства, подсушава, лъска...
Произведено в България - Отлична стока!
Слуги и роби, и покорни, и разбрани...
Действителността днеска е жестока -
Уж равноправни сме, а все сме пре... цАкани...