Оригинален текст
На колко мислите, че ставам днес?
Ами на 3 години,
и за мен е чест,
че съм във вашата дружина.
36 месеца минаха ей така,
откакто влязох в сайта срамежлив...
И промени се моята съдба,
светът ми стана по-красив и жив.
Досаждах ви, па и ша продължавам...
(Пуне в тува си зная, че ма бива...)
Прегръщам ви и се надявам,
и новата ми тук да е щастлива.
А спомням си в началото къв бях -
Един таков, по-нисък от тревата...
Надзъртах тайно тук, треперех в страх,
абе не бех тугава май наред с главата...
Но ето, че приехте ме добре!
Сега съм с вас, на общата трапеза,
и пълнят стиховете моето сърце -
Поезия си пия, с рими меза...
А също прозата, да не я забравя -
И разкази, и приказки чета.
И страдам често, сълзи роня,
но също в тях и на Пегас летя.
Благодаря ви просто, че ви има,
че част съм тук, от този свят прекрасен!
И ще завърша, за да има рима,
с наздравица за сайта, и със песен.