Оригинален текст
Годините се стичат във сълзи,
годините надбягват се със нас,
но в тях ги няма твоите очи,
остана споменът за онзи страшен час.
Пореден ден, но звънна телефона,
разбрах аз пръв, какво те сполетя.
Сърцето мое се изтръгна в стона -
тъй млада те отне от нас смъртта.
Сега те няма, но във всички ни живееш,
във нашата любов и скръб си скрита.
Звезда си и във нощите ни грееш -
светица си, във моята молитва.
Не мога повече да пиша. Спирам!
Творбата недовършена е, знам.
Но с всяка дума в нея аз умирам,
и всяка буква е със мирис на тамян.