Оригинален текст
Любовта е нежноароматно цвете,
което тайнствено се крие
дори от най-великите поети,
щом в техните сърца не бие...
Не са ли я познали, нека пишат
с красиви думи своите поеми,
но в тях куплетите не дишат,
и сухи са, като математическите теореми...
Обаче ако са срещнали
по пътя си, прекрасния и лик,
дори и тя единствено да ги подпали,
да ги превърне във отчаян вик,
завинаги остава Муза свята!
Пред нея коленичили веднъж, остават там,
познали болката и, но и красотата,
и черния и ад, и светлия и храм...
Тогава раждат се великите творби -
За Любовта, за вечната богиня!
И светят те с негаснещи следи
пресичащи безбройните години...