Оригинален текст
Във чинията ми със менюто днешно
търкалят се кюфтета от въпроси...
(Това дори на мен тук прозвуча ми смешно)
А в супата ми плуват мисли боси.
Похапвам си все наболели теми -
За безхаберие, лъжи и политика.
За скритите дори от медиите проблеми...
За лозето и болната мотика.
На вкус не са приятни - чупят зъби!
Непоправимо дразнят също и червата...
Понякога дори са те отровни гъби
и подлудяват ми... обмяната на веществата...
Мезето тънко режа с гилотина -
Във него влизат свободата и надеждата.
Преглъщам залъците тежки с медовина,
а паякът над мен... плете си мрежата...
Дали не е агент той под прикритие
записващ тайно, със какво се храня?
На гладния, наистина не вярва сития
и има ли и за душите баня?
А във чинията въпросите извират -
За корупция, войни, апатия...
За болест, екология ме питат
и равноправни ли са бедните с богатия?
Да, трудно се преглъщат тези ястия,
особено когато нямат край...
Не водят те до гастрономно щастие!
Сега пък пия от мастило, чай...
*****
Е, запознах ви с моята диета.
И паякът май, гледам, се зарадва
запомнил всичко в тези няколко куплета,
спокойно вече може... да докладва...