Оригинален текст
"Това е! Повече не мога!"
но чу се глас, че още може...
Народът, секс кукла и подлога,
останал само скелет с кожа,
въздъхна - знаеше, гласът бе прав...
Сексуално малтретиран, беден,
в ръцете на безкруполен манаф
избран от него само да го мъчи.
Садист с изтънчен маниер
възседнал електоралното си куче
(кръстоска между улична и помияр)
помилва го, с ръждясала бодлива тел...
Народът мазохист усмихна се страхливо.
Надупи се и стисна зъби смел
преди това напил се... с изветряло пиво...
"Не можеш значи? - пъшкайки обади се водача -
О, много можеш... да търпиш, да пиеш кал,
и да се радваш... щом на теб се кача...
Народе мой... на всичко си свикнал..."
*****
Дали е прав? Огледай се. Кажи!
Аз няма да налагам свое мнение!
Все пак разумен си, пък имаш и очи...
(И извинявам се за циничното стихотворение)