Оригинален текст
Палав съм и си го зная,
по белите съм си спец,
ето, вчера, да призная,
изядох всичкия месец.
Скрих на баба очилата,
а на бате - книжката.
Гоня котката с метлата,
а в килера храня мишката.
На дядо вестника полях
уж без да искам със вода,
а после тайничко се смях,
когато него той видя.
Пък мама ни опече сладки,
в които сложих аз солчица.
Ма после пък не бяха сладки
и добавих им горчица...
А тате седна пред компютъра
и почна да си щрака,
та взех, че му изключих рутера,
а жаба пуснах в стаята на кака.
За ден направих всичкото това,
но никой много, много се не мръщи.
Не вярваш ли? Тогава каня те, ела -
Очаквам те с беля поредна вкъщи...