Оригинален текст
Любов от розовите устни на Луната
отича се в очите ти, мастилен океан.
Където стъпваш се усмихват и цветята,
а аз от мислите по тебе съм пиян...
Небето коленичи във краката ти,
и то невиждало такава прелест.
Ухае на мечти душата ти,
и плаче Слънцето в поредния си залез,
че чак със изгрева си тебе пак ще види...
А аз... живея само да те имам...
Преплувах всичките океани да събирам миди,
и само съвършените за теб избирам
за да закича твоята коса
със тях, а после да сънувам,
че в танц, роден от общата Съдба,
ти моя си, и лудо те целувам...