Оригинален текст
Облачно е. Но не в небето, а в сърцето.
Сълзите гръмотевично се стичат.
А ти, сестричке, си далече - там, където
звездите нежно хората обичат,
когато вече с този свят са се сбогували.
Със тези хора, със които срещаме се само
във спомените, или щом сме ги сънували.
Отиде си от този свят, а беше рано...
Току що тръгнала по своя път
ти срещна се със края му. Съдба.
Но човекът на душата си е само съд,
и твоята превърната в звезда
над нас е, и съм сигурен, че бди
над всичките, които те обичаме.
Сестричке - мастилото разми се от сълзи,
че болката, когато в думи я обличаме
разбива ни, във взрив от огън.
Прегръщам те и връщам се назад...
Потъвам в миналото, във прекрасен спомен,
когато ти бе с нас във този свят.