Оригинален текст
Отдавна мъдреците са изкукали
затворени сред книги и във пещери,
разбирани единствено от бухали,
и знаещи, че са ненужни днес, уви...
Пророците очите си затварят,
към бъдещето вече не поглеждат...
А пък видяното... мечтаят да забравят...
И без това на истините им не вярват.
Месиите прибират ги във лудници,
или отвръщат на словата им с куршум.
Решават участта им тъмни съдници
небрежно, елегантно и без шум.
А стадото човешко е доволно,
добре обгрижвано от плутокричния елит.
Върви към кланиците равнодушно, доброволно,
достатъчно му е... корема да е сит...
***
"Щастливо пея тук за нашия живот -
Не съм мъдрец, пророк или месия!
Безумец съм, другарю кукловод,
изливащ лудостта си на хартия...
Не заслужавам и затвор, и слепота
(за лудницата ще си замълча тактично...)
А кой ли ме и чува, тра ла ла?
Дори не съм прашинка... за окото ви цинично..."
А той дори не ме видя...
Извади го и бавно го изтръска,
а после най-спокойно го прибра,
пищова де... със дебнещ пръст на спусъка...