Оригинален текст
Мост от спомени тихо плета
и в сърцето основи наливам,
Със усмивки и малко тъга,
да се връщам, когато заспивам.
Да прекрачвам прашния праг
на отдавна забравени стаи,
да дочувам тихия смях,
да го браня от вечни забрави.
Скъпи хора по него вървят,
обичта им отново усещам,
и макар да са в другия свят,
често-често при мен ги посрещам.
Мост от спомени - път във нощта,
тъмнината далеч разпилява.
Мост от спомени - смях и сълза,
Болка, мъка, но и обич, и вяра.