Оригинален текст
"Не те моля за много, само веднъж,
накарай ме да се почувствам бог, а не само мъж.
Как ще стане това и аз самият не знам,
но бих желал, ей така, небрежно да го подам...
А ти най-послушно, в несвойствена роля,
с устата си строга да се срещнеш със моя.
Колко му е, а знай, толкова го желая,
че дори ако трябва, на колене ще ридая...
Знаеш ли, че ми писна все за теб да се грижа
и когато не искам, пак да трябва да лижа.
А пък ти за отплата все да си недоволна,
вечно нервна за нещо, вечно все неспокойна...
Виж ме как тук за свирка във краката ти прося,
а мълчах цял живот, па макар да те нося
на гърба си, а ти да ме биеш с камшици,
и веднъж не докоснах даже твоите цици..."
Смелостта си събрал съм, но пак се моля пред нея,
смисъл търсещ в живота си, който някак живея.
Думи ръся и факти, търся в нея жената,
а пред мене мълчи... и ме гледа Съдбата...
14.05.2018.
"Ако беше застанал пред мен като мъж
щеше да станеш бог ти веднъж,
и да попадне това, с което пикаеш
на точното място, което желаеш.
Но виж се, а после погледни мен, Съдбата.
Как си представяш да ми попадне в устата
нещото мижаво, на такъв образ жалък,
та ти цял за мен... нямаш даже и залък...
Виждам, че ме разбра по погледа тъп,
а сега дай отново своя кокалест гръб.
И запомни, че Съдбата жена е
само спрямо героите, а не за всяко магаре!