Оригинален текст
Защо, мой стих, сега едва вървиш?
Какво огъва твоите плещи?
За жертвите безбройни ли скърбиш?
Потомците не жалят за кръвта,
която от предците е пролята.
Но винаги ще ни болят сърцата,
при мисълта за руските момчета,
които двадесет и втори юни
завари осемнадесетгодишни,
и от които само три процента
станАха двадесет и две годишни.
Поезията не понася цифри!
Но вечно ще потръпваме от хлад
при мисълта, че там, при Сталинград,
по изчисления на статистИка,
от ден до два живееше войника,
три дена - ротният му командир,
и пет дни - средно - беше жив комбатът!
И, ако по минута помълчим
за всяка жертва, взета от войната,
то петдесет години ще мълчим!
Селата, със нивята изравнени
и градовете - до основи разрушени,
десетки хиляди - ще изброим.
Но в цифри можем ли да изразим
трагедиите в Борки и Хатин -
дечицата, превърнати във дим,
от безчовечния фашизъм изгорени!
От всички паметници на земята,
не зная символ по-прекрасен друг
от този - руският борец Гуревич *
в красив размах е вдигнал тежък чук,
решен от меча да направи плуг!
Със силата на разума, доброто
ще победи в борбата срещу злото
и над планетата си, най-подир,
ще възцарим жадуван, вечен мир!
С пшеници ще засееме саваните!
Пустините с вода ще напоим!
Безмерния обем на океаните
до всички дълбини ще усвоим.
Ще можем всички гладни да нахраним.
Неизлечимо болните - ще изцерим.
Ще впрегнем силата на ураганите
и старостта, дори смъртта - ще победим!
Човечество, ти имаш много врагове!
Заплашват ни микроскопични вируси
и страшни междузвездни катастрофи!
Заплашват ни негаснещи вулкани,
и Слънцето - което ще угасне!
Но ти на всички врагове ще устоиш!
Вселената с живот ще заразиш!
А люлката ти - нашата Земя,
гальовна и добра, ще зеленее!
Ако угасне Слънцето - над нея
ще вдигнем три изкуствени слънца -
да бъде вечен ден и вечна пролет!
Не ставай само враг само на себе си!