Оригинален текст
Народът ми на своята земя
дойдЕ от песенните волжски степи!
В полтавската земя лежи кубрат -
най-първият от българските ханове.
По писменост и по език сме близки,
по чувства и душевност - сме еднакви.
Народе мой, ти на коя страна
ще бъдеш в предстоящата война?
Ти, който вярваше като в месия
на своя брат - великата Русия,
и тя от черната робия те спаси -
с кръвта на двеста хиляди витязи!
Ти, който със Владайското въстание,
пръв между първите Октомври подкрепи!
Ти, който знаеше, че свойте врагове,
"във блясъка на белоснежни степи
той ще разпръсне - немощни и слепи,
защото мечът му е мълнии свирепи,
защото слънцето е негов щит!"
Ти, който залъка от своите деца
откъсваше, та с нещичко за можеш
на гладните край Волга да помогнеш!
Ти, който ненавиждаше фашизма
и първото въстание в света
срещу властта му безчовечна вдигна!
Ти, който в Лайпциг го разобличи
и пред света фашистката проказа
като на длан пред хората показа!
Народе мой, ти на чия страна
ще бъдеш в предстоящата война?
През протеста на митинги, събрания,
продажните управници в България
продадоха страната на Германия!
Страната бе скована от измяната,
ала народът й завинаги остана
съюзник на Съветския съюз!
И много искаха, и се стараха,
и дадоха на всички козни ход,
но българин да пратят не успяха -
за стреля срещу руския народ!
Народът, от фашизма отвратен,
от вероломството му възмутен,
от сутринта на оня първи ден,
в защита на съветската страна -
започна партизанската борба!
С един човек!
Със бойни чети! Със отряди!
И после - с партизанските бригади!