Оригинален текст
Стъписа се светът - замаян, слисан.
Те всички други бяха победили.
Подготвени със немска акуратност,
предимствата си бяха изчислили:
предимството от вероломството;
от повече и по-добри машини;
предимството от бойния си опит -
поробил половината Европа;
предимството от своята жестокост;
предимството от липсата на съвест
във своите сърца!
Крещеше фюрерът със пяна на уста:
"- Разграбвайте, разстрелвайте, палете!
От съвест немците освобождавам!”
Но Юзеф Шулц оръжие положи,
свали си каската, паласките, колана,
и до изправените за разстрел се нареди.
Доказвайки със гордата си драма:
"От съвест ще освободиш човек,
но само - който съвест си е нямал!" .
Богоподобни?
Не - звероподобни!
Превръщаха народите във роби!
Със гнусна, садистична лекота
разстрелваха жените и децата!
Със трупове застилаха земята!
Но, в своята духовна слепота,
не оцениха, не съзряха, не разбраха
оръжието, носено в сърцата!
Оръжието гордо - песента! -
"Вставай страна огромная", която
на смъртен бой изправяше страната,
къде се носи? Само във сърцата!
Оръжие на храбрите - таран -
къде се носи? Само във сърцата!
Оръжие на подвига - с гърди
да заглушиш на бункера устата,
къде се носи? Само във сърцата!
Готовността за бой, ненавист към врага,
дори ранен, дори и цял във рани,
без дъх, без кръв - Родината да браниш,
къде се носят? Само във сърцата!
Безсмъртният копнеж по свободата,
омразата към робството - и те
къде се носят? Само във сърцата!
И - израз на увереност и сила -
иронията тънка и шегата,
къде се носят? Само във сърцата!
Представяха си хората за паплач,
за зверове от своята порода!
Но срещнаха съветските народи!
Застанаха на зверския им път
не Иля Морумец и не Иван Попович,
а армии и градове герои!
Стопи се пясъкът, земята се изрони!
Скалите се пропукваха дълбоко!
Виелиците виха в бели степи -
от студ и глад умираха конете!
От грохота на страшните сражения
побягваха далече зверовете!
Единствено човекът издържа!
Залиташе, умирайки от глад,
но пак не се предаде Ленинград!
Под натиска на грозната им сила
отстъпваха съветските войски.
Но гръб във гордата Москва опряха
и всякакви атаки издържаха!
Строшиха мордата на великана
и после го подгониха назад!
От звездочелата Масква - назад!
От легендарен Сталинград - назад!
От героичен Ленинград - назад!
От Курск - назад! От Керч - назад!
Назад -
от всичките поробени народи!
Назад - във собствената му бърлога!
Убийците, фашистките чакали
и прочее престъпна алчна гмеж,
потеглили за плячка и грабеж,
със вълчата си алчност завладяха,
не както Хитлер бе им обещал,
а както Бертолд Брехт им го предсказа:
"По девет педи от съветската земя,
на метър и полвина под земята!"
А по-щастливите,
които в свойте дневници
навлизаха победно във Москва,
преминаха през нея като пленници.
И пред основите на Мавзолея
паднАха мерзките им знамена -
опозорени, жалки, посрамени,
не от това, че са били пленени,
а от зловещите си имена
и тези безчовечни идеали
на гангстери, палачи, канибали,
пред строя на които са се вяли!
Войната свърши, както в песента:
те мереха на Кремъл във звездата,
а на Берлин уцелиха средата.
И пред света, с категоричен тон,
премъдрата история повтори
урокът, даден на Наполеон:
"Славяните, народ гостоприемен,
в обноските си са сърдечни, прости.
Но ако не отивате на гости,
като приятели при тях, а на война,
тогава трудно се навлиза във Русия,
и дваж по-трудно се излиза от Русия,
а главното - изпращат до дома!"