Оригинален текст
Ставай! Хей, веднага! Събуди се!
Едва дочувах тих гласец.
Аз сграбчих го и се изправих.
Огледах се с очите на слепец.
И взрях се пак в бутилката студена,
Окъпана във лунна светлина.
Главата ми не беше отрезвена,
Но знаех - не е изхода това.
Във мен роди се тази мисъл мъдра:
Колкото и да боли сърцето,
Дупчено с безброи игли,
Ти внимавай със шишето,
Огън с алкохол не се гаси!