Оригинален текст
Светлината силно те привлича,
прожекторите и килимите червени,
и образа си в огледалото обичаш,
а в сънищата ти - безброй от сцени,
на всяка от които ти стоиш,
и публиката бурно аплодира -
Виена, Лондон, Ню Йорк и Париж...
А ето те сега, ми носиш бира,
и виждаш в мен... единствено бакшиш...
Събираш всичко в малката си каса,
че славата, усещаш, те зове.
Почистваш със парцал поредна маса,
и броиш секунди - часове...
Така годините ти бавно се изнизаха,
като разпилели се зърна от грах...
А в сънищата ти, всички те обичаха,
но в живота бършеше по тези маси прах.
Приличаш ми на лунна пеперуда
привлечена от огъня на свещ -
Изтънчена, прекрасна, малко луда,
но само да не го допреш...
Във него, знам, ще изгориш докрай,
дори без малка пепелна следа -
Не се буди, не спирай и мечтай,
аз си отивам... Тръгвам си сега...
Какво, че те обичам - непотребен
съм аз за теб, високо ти летиш,
и от високото такъв ме виждаш, дребен -
В очите ти съм аз един... бакшиш...